ХРАНА ЗА ДУШАТА / SOUL KITCHEN

Филм за семейството и приятелите, любовта, доверието и верността… както и за трудностите да запазиш мястото, което чувстваш като свой дом в днешния все по-непредсказуем свят. Фатих Акин събира звезден състав от предишните си филми: Адам Бусдукос (Кратко и безболезнено, С глава в стената), Мориц Блайбтрой (Солино, През юли), Бирол Юнел (С глава в стената, През юли).
 
Когато младият ресторантьор Зинос е изоставен от дългогодишната си приятелка Надин, защото прекарва повече време в ресторанта си „Храна за душата”, отколкото с нея, той решава да го продаде и да я последва в Шанхай. Заведението се намира далеч от туптящото, модерно сърце на Хамбург, в неприветливия квартал Вилхелмсбург и помни много по-добри времена. През последните три седмици до продажбата пълна анархия завладява „Храна за душата”: готвачът решава да сготви всички ястия, които винаги е искал да приготви, новият DJ кара клиентите да танцуват, след като се нахранят, художници използват ресторанта за изложбена зала. Но всичко това се харесва на клиентелата. Постепенно заведението добива култов статус, а Зинос осъзнава, че ще направи огромна грешка, ако се раздели с „Храна за душата”. Когато научава, че ресторантът ще бъде съборен, за да се построи мол на негово място, Зинос се опитва да направи и невъзможното, за да го предотврати.

До момента немският режисьор Фатих Акин е известен с разтърсващите си брутални драми, които рядко се впускат в лирични отклонения, пише Камерън Бейли. Филми като С глава в стената и На прага на рая са изпълнени с напрежение и непоколебима реалистичност. Очевидно настроението на Акин се е разведрило тази година – Храна за душата ни предлага най-уверената му работа като режисьор, но филмът е небрежна и палава комедия. Самият Акин обяснява: „В този момент от живота си исках да се посмея. Както казва и Чаплин: „Усмихвай се”, каквото и да се случва. Бях станал роб на успеха, на сериозността на филмите си. Но животът има повече цветове от този на тъгата. Един от най-близките ми приятели почина, когато снимахме На прага на рая, и за да го прежаля, ми бяха необходими цели 6 месеца. Тогава осъзнах, че смъртта е част от живота. И реших, че най-доброто, което мога да направя след това, е комедия. Защото не бива да забравяме, че смехът също е неизменна част от живота.