КАНДИДАТСТВАНЕ 2011
Вход за потребители
Акредитиран от



АННА КАРЕНИНА / АННА КАРЕНИНА

Русия, 2009, 142 мин
Премиера за България, игрален, цветен
alt
alt alt alt alt

Оценете филма: Гласувай

Текущ рейтинг на филма: 8.2



Режисьор - Сергей Соловьов
Сценарий - Сергей Соловьов, по романа на Лев Н. Толстой
Оператор - Сергей Астахов, Юрий Клименко
Музика - Анна Соловьова
В ролите - Татяна Друбич, Олег Янковски, Ярослав Бойко, Александър Абдулов, Сергей Гармаш
Продуценти - Сергей Соловьов, Олег Урушев, Константин Ернст

Продукция - Cinema Line/Urga-film/Channel One
Контакт - Channel One Russia

Награди и номинации

Ереван МФФ ’09 – специална награда „Майстор” на Сергей Соловьов


Анна Каренина е класическа екранизация по едноименния роман на Лев Толстой – разказ за трагична любов и предателство, за съдбата на една жена, която, обзета от силна страст, решава да промени изцяло живота си. Анна Каренина не може да се пребори с чувствата си към Вронски и за да съхрани правото си да обича, отхвърля моралните норми на висшето общество. Но присъдата е безкомпромисна – съпругът на Анна ù забранява да вижда сина им, а познатите и приятелите им ù обръщат гръб.

Анна Каренина е завършен само за година, но сценарият отнема на Сергей Соловьов повече от десетилетие. Той споделя пред The Voice of Russia, че е бил амбициран да разкаже историята на езика на киното, но без да изопачава същността на романа. „Исках да разкажа неподправена руска история и илюстрациите в книгата, направени от великия руски художник Михаил Врубел, ми помогнаха много,” казва режисьорът. „Исках да покажа руските традиции, как руснаците са живели в нравствени терзания, как са възприемали любовта, омразата и страстта. Филмът ми не е посветен на изневярата, а на цената, която трябва да платиш за любовта.”

До днес има вече 30 екранизации по романа на Лев Толстой. Татяна Самойлова, Грета Гарбо, Вивиан Лий и Софи Марсо – за филмите с участието им може да се каже, че блестят предимно с техните изпълнения. Друг е случаят с филма на Соловьов. Наистина за ролята на Анна той кани дългогодишната си муза Татяна Друбич, но освен нея в Анна Каренина правят забележителни роли няколко други актьори и най-вече покойният Олег Янковски, който съумява да вдъхне човешка топлота на Каренин.
Татяна Друбич също се е старала да изиграе Анна по свой начин: „Вслушвах се в себе си и в Анна – в начина, по който е описана в романа. Образът на Анна е толкова многопластов, че колкото и актриси да го изиграят, толкова и интерпретации ще има. Най-трудно ми беше да я обичам. Но всъщност Соловьов я обича най-много от всички, повече дори от Толстой.”


Сергей Соловьов

“Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивал Сергей Соловьов.

Той е роден на 25 август 1944 г. в Кем, Карелска област на бившия СССР. Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студията на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма Семейно щастие (Семейное счастье) по разкази на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.

Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва фактът, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e “нежната възраст” от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му Сто дни след детството (1975, носител на “Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), Спасител (1980, отличен с диплом на фестивала във Венеция), Наследници по права линия (1982), както и Чуждата, бялата и сипаничавата (1986, носител на Голямата награда на журито във Венеция).

От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите Три песни за родината – АССА (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиан), Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта (1989) и Дом под звездите (1991). През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми – поколенческата драма Нежна възраст. Този едновременно смешен и тъжен разказ за порастването на един младеж е отличен със “Златна роза” на Кинотавър.

 

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1972 Станционният надзирател (Станционный смотритель)
1969 Семейно щастие от филма (Семейное счастье) – новелите „От нищо нещо” и „Предложение”/ новеллы „От нечего делать” и „Предложение”
1975 Сто дни след детството (Сто дней после детства)
1980 Спасител (Спасатель)
1986 Чуждата, бялата и сипаничавата (Чужая Белая и Рябой)
1987 АССА (Асса)
1989 Черната роза – емблема на скръбта, червената роза – емблема на любовта (Чёрная роза – эмблема печали, красная роза – эмблема любви)
1994 Три сестри (Три сестры)
2000 Нежна възраст (Нежный возраст)
2009 Анна Каренина (Анна Каренина)
2009 2-АССА-2 или втората смърт на Анна Каренина (2-Асса-2, или вторая смерть Анны Карениной) 
2009 Съученици (Одноклассники)

Купи билети

Програма


14.03.2010

Дом на киното - 09:30;
НДК - Зала 1 - 19:00;

22.03.2010

Дом на киното - 18:30;

За да пишете коментари, трябва да се логнете!


 
 
   
   
Отказване от отговорност: Цялата отговорност е на авторите и Европейската аудио-визуална и изпълнителна агенция и Комисията на европейските общности не носят отговорност за каквато и да е употреба на включената в това издание информация.
риза
Recording Studio Sydney