АССА / АССА

Още с появата си през 1987 г. АССА се превръща в културен феномен от времето на Перестройката. Филмът разказва за младия музикант Банан, който се влюбва в любимата на гангстера Кримов Алика. Тяхната история обаче далеч не завършва щастливо. В същото време паралелна сюжетна линия ни пренася назад във времето, през XVIII век, и ни въвлича в заговор за убийство. АССА е изпълнена и с музикалните изпълнения на забранените навремето рок групи „Кино”, „Аквариум” и „Браво” и толерира героите на ъндърграунд изкуството.

“Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивал Сергей Соловьов.

Той е роден на 25 август 1944 г. в Кем, Карелска област на бившия СССР. Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студията на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма Семейно щастие (Семейное счастье) по разкази на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.

Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва фактът, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e “нежната възраст” от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му Сто дни след детството (1975, носител на “Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), Спасител (1980, отличен с диплом на фестивала във Венеция), Наследници по права линия (1982), както и Чуждата, бялата и сипаничавата (1986, носител на Голямата награда на журито във Венеция).

От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите Три песни за родината – АССА (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиан), Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта (1989) и Дом под звездите (1991). През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми – поколенческата драма Нежна възраст. Този едновременно смешен и тъжен разказ за порастването на един младеж е отличен със “Златна роза” на Кинотавър.