ЧЕРНАТА РОЗА – ЕМБЛЕМА НА ТЪГАТА, ЧЕРВЕНАТА РОЗА – ЕМБЛЕМА НА ЛЮБОВТА / ЧЁРНАЯ РОЗА – ЭМБЛЕМА ПЕЧАЛИ, КРАСНАЯ РОЗА – ЭМБЛЕМА ЛЮБВИ

15-годишният потомък на белогвардееца-емигрант княз Лобанов-Ртишьoв Митя мечтае да стане моряк. Богатият му дядо го кани във Франция, но Митя предпочита да остане в СССР. Един ден през прозореца в квартирата му влиза Александра, която се е измъкнала от своя дом, където баща ù я държи заключена. Тя е бременна, но бащата на детето ù не иска да поеме отговорността си. След смъртта на дядо си Митя получава огромно наследство и окрилен от новото си положение на милионер, решава да припознае детето на Александра за свое и да ù предложи да се оженят.

“Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивал Сергей Соловьов.

Той е роден на 25 август 1944 г. в Кем, Карелска област на бившия СССР. Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студията на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма Семейно щастие (Семейное счастье) по разкази на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.

Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва фактът, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e “нежната възраст” от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му Сто дни след детството (1975, носител на “Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), Спасител (1980, отличен с диплом на фестивала във Венеция), Наследници по права линия (1982), както и Чуждата, бялата и сипаничавата (1986, носител на Голямата награда на журито във Венеция).

От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите Три песни за родината – АССА (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиан), Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта (1989) и Дом под звездите (1991). През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми – поколенческата драма Нежна възраст. Този едновременно смешен и тъжен разказ за порастването на един младеж е отличен със “Златна роза” на Кинотавър.