ПАЛАТА N°6 / ПАЛАТА N°6

Социалните аутсайдери често изпитват ирационална (освен в тоталитарните страни) мания по преследване – страх, че другостта им ще бъде наказана от закона или поне от някаква друга официализирана клика. Писателите и кинотворците често разкриват по-дълбок и конкретен страх, роден в мислите им – свободната способност за размишление разграничава разсъдителните типове от масите, което притеснява първите, че излагането на показ на личната им „ерес” ще доведе до потисничество от страна на институциите, представляващи творите. Палата No. 6, суровото и ярко руско предложение за „Оскар”, черпи от схващането за репресията над ума като политическа репресия. В резултат на това Палата No. 6 е дълбоко тревожещ филм.

Шахназаров и съсценаристът му Бородянски са адаптирали едноименния разказ на Чехов, но са преместили действието в наши дни и са се спрели на псевдодокументалната естетика, за да го разкажат: има интервюта с лекарския състав и пациентите, дори история на въпросната психиатрия, пресъздадена с великолепни възстановки. Тях Шахназаров е заснел с елегантно и плавно движение на камерата, за да контрастира на лъжеимпровизаторския стил, използван през останалото време. Палата No. 6 достига плашеща автентичност с комбинация от професионални актьори и натуршчици, като нито едната от двете групи не изпада до показното театралничене, така характерно за толкова много други пресъздавания на лудостта. Изпълненията, особено на двамата забележителни главни актьори Илин и Вертков, не залагат на имитация на плитко жестикулиране, а на изцяло осъзната субективност, на душевна безнадеждност, която естествено се стича от просълзените им червени очи.