ЛИЦЕ / VISAGE

Режисьорът Канг (игран от познатото ни алтер его на Цай Ли Кан-Шенг) е в Париж в търсене на актьор на име Антоан (Лео, някогашното алтер его на Франсоа Трюфо). Това става ясно от първия кадър на филма, макар че доста дълго време в него виждаме само празна чашка от кафе в парижко кафене. Продуцентката (Фани Ардан) има проблеми с режисьора – това пък става ясно, докато наблюдаваме как тя го преследва из заснежена гора. Следват няколко музикални номера (характерен елемент от филмите на Цай Мин-Лян) и ние разбираме, че се намираме във вълшебна гора.

В Лице режисьор от Тайван снима своята версия на мита за Саломе в Париж. Това обяснение на ексцентричната творба на Цай Мин-Лян може да ви се стори твърде опростено, но без него едва в последната част на филма ще осъзнаете какво се случва пред очите ви. По-малко емоционален и изпълнен с повече теория от всеки негов друг филм до момента, Лице ще се хареса особено на сериозните почитатели на Мин-Лян, които ще бъдат на собствена територия в него. Очевидно филмът отдава почит на Трюфо и духа на Новата вълна, като в същото време е теоретичен трактат върху изкуството на киното. Би било изключително подходящо да прожектират Лице в залите на Лувъра, където е заснета и част от него, включително една от последните сцени, в която Жан-Пиер Лео изплува от вътрешността на сградата под светлината с картина на Леонардо да Винчи под всяка мишница. Филмът е наситен със запазените марки на Мин-Лян – изпълнения на Лий Кан-Ченг и Лю И-Чинг, отбелязване на страха му от вода, аквариуми и риби, чудати музикални номера, хомосексуалност – всички те в поредица от внимателно построени кадри, които му придават забележителен визуален вид. Много от тези сцени имат особено очарование и духовитост, например една с Летисия Каста (Саломе във филма, който снимат във филма), която полива с кетчуп лежащия във вана Йоан Кръстител.

Цай Мин-Лян (роден през 1957 г. в Малайзия) е един от най-изтъкнатите режисьори от „втората Нова вълна” в тайванското кино. Той се дипломира във факултета по театър и кино към Китайския културен университет в Тайван през 1982 г. и е работил като театрален продуцент, сценарист и ТВ режисьор в Хонконг. Филмите му са харесвани по цял свят и са носители на многобройни фестивални награди. Сред тях са „Златен лъв” за Да живее любовта във Венеция, „Сребърна мечка” – „Специалната награда на журито за Реката в Берлин, наградата на ФИПРЕССИ за Дупка в Кан и призът „Алфред Бауер” и „Сребърна мечка” за забележителен творчески принос за Безпътният облак през 2005 г.