ИЗТОЧНИ ПИЕСИ / ИЗТОЧНИ ПИЕСИ

Двама братя, изгубили връзката помежду си, внезапно са изправени един срещу друг в конфликт с расови противоречия. Георги, отскоро член на неонацистка групировка, участва в сблъсък, докато Ицо е страничен наблюдател и успява да спаси едно турско семейство. От Георги се очаква активно участие в по-големи акции и той поставя под съмнение сериозната си ангажираност в групировката, докато Ицо си задава въпроса дали красивото турско момиче, спасено от него, не би моглo да го спаси от тъжния му живот в София. Единственият начин двамата братя да разберат какво всъщност искат от живота си е да открият отново път към себе си и към другия.

Тихото отчаяние на душите, останали без посока, може да се превърне в тягостен сюжет в ръцете на по-неталантлив новак, но Източни пиеси на Камен Калев е честно и умело заснето размишление за търсенето на вътрешни и външни опори. Режисьорът-сценарист има добър усет за диалога и насища с лишена от сантименталност топлота тази лична история, като в резултат прави забележителен дебют, завършващ с изненадваща нотка на надежда. И двамата братя са нагазили дълбоко в екзистенциалната самота, но излъчването на Ицо, че е изгубен и объркан е много по-силно. Може би това се дължи на факта, че животът на дебютанта непрофесионален актьор Христов (стар приятел на Калев) е в основата на сценария и много от детайлите са реално случили му се неща. Но филмът не може да бъде сбъркан с документален благодарение на чувствителността на Калев, комбинирана с достоверен и естествен диалог. Шокиращо е да открием във финалните надписи, че Христов е починал след края на снимките. Целият филм е обагрен от трогателно уважение към него. Актьорските изпълнения са силни, но над всички са Христов и Аксой. В началото на филма Ицо не е кой знае колко привлекателен персонаж, но честността и тревожността му, съчетани с болезненото отчаяние, бързо променят повърхностното впечатление. Аксой, която е толкова добра във филмите на Семих Капланоглу Яйце и Мляко, има забележително присъствие, а красотата ù е по-силно изразена благодарение на осезаемото съчувствие, което излъчва.

Камен Калев е роден в Бургас, България, през 1975 г. Завършва киноучилището „Фемис” в Париж през 2002 г. Късометражните му филми Орфей и Maltonius Olbren са представени и отличени на световни фестивали, сред които тези в Берлин, Клермон Феран, Ню Йорк, Локарно, Стокхолм. Късометражният му филм Върнете заека (със сърежисьор Димитър Митовски) е в състезателната програма на Кан през 2005 г. Две години по-късно последният му засега късометражен филм Лошият заек (със сърежисьор Димитър Митовски) е селектиран за Международната седмица на критиката в Кан. Камен Калев е режисирал и над 60 реклами, както и музикални видеоклипове. Източни пиеси е дебютният му пълнометражен филм.