ПОСЛЕДНОТО ЛЯТО НА ДЕТСТВОТО / EL ULTIMO VERANO DE LA BOYITA

Ла Бойита е моторизирано приспособление, което притежава магическата способност да плава – нещо като домашна амфибия и средство за спасение за Хорхелина, която навлиза в юношеството. Когато заминава с татко си в провинцията за ваканцията, тя се запознава с връстника си Марио, който предизвиква в нея чувства, с които тя не знае как да се справи. Докато яздят един ден заедно, Хорхелина забелязва петна от кръв по седлото и по панталоните на Марио. Тя се чуди какво да каже. Марио пък усеща, че не е като останалите момчета. След това откритие момичето помага на момчето да се самоопознае и да приеме сексуалността си. Накрая, вместо да ги раздели, разкритието ги сближава още повече.

Добре разказан и изигран филм. Соломоноф притежава необходимата чувствителност, за да подходи с лекота към времето на юношеството, а творбата ù демонстрира и безпогрешно техническо майсторство. Към противоречията между градските хора и провинциалистите, предубежденията, които са налице дори в спокойни времена, дребните недоразумения и вражди и преди всичко към темата за сексуалното пробуждане Соломоноф подхожда спокойно, без да насилва или допълнително да акцентира върху ситуациите, като се пази от игра с емоциите ни и разчита на експресивността на младата Гуадалупе Алонсо. Последното лято на детството е честен, изпълнен с достойнство и добре заснет филм.  

Хулия Соломоноф (родена в Буенос Айрес) е аржентинска актриса, продуцентка, сценаристка и режисьорка. В момента живее и работи в Ню Йорк, където и преподава в Колумбийския университет. Късометражните ù филми получават отличия от Гилдията на режисьорите в Америка, ФИПРЕССИ, Ню Лайн Синема и Фонда на Милош Форман, а Сиеста  е номиниран за „Оскар” в категорията си. Соломоноф е работила и по Мотоциклетните дневници (2004) като асистент-режисьор на Валтер Салес.