СЛОВЕНКА / SLOVENKA

След детството си в малко словенско градче 23-годишната Александра е благодарна за възхитителната анонимност на Любляна и знае много добре как да се възползва от нея. Тя се превръща в момиче на повикване и продава душата си в замяна на по-изискано съществуване. Александра се отдръпва от обществото и се барикадира в луксозния си мезонет, откъдето наблюдава света. Изолираното ѝ съществуване обаче – изучаване на английски през деня и „плащане” на ипотеката през нощта – се превръща в хаос, когато един от клиентите ѝ – чуждестранен политик, умира от инфаркт по време на „сеанса”. Изведнъж Александра се отърсва от безчувствеността си и е залята от страх, вина, самота, а полицията търси Словенката – работния ѝ прякор.

Дебютантката Нина Иванишин е актрисата, която вероятно се доближава най-силно до въплъщението в ангел от ада или поне без сценичен грим. Тя е в ролята на неправдоподобна проститутка, решена да покори света крачка по крачка и клиент след клиент. Героинята на Иванишин е с натежали от грях клепки и таи в себе си мрак, който не може изцяло да контролира. Тя изглежда така сякаш е била къде ли не, без дори да й се налага да се размърдва много и притежава нахакаността на израснал на улицата човек, макар че има много малко опит извън непосредствената си среда. Дамян Козоле използва личната история, за да се вгледа в по-мащабни идеологични проблеми чрез поразителна алегория. Да навлезе от младостта в зрелостта е еднакво трудно както за Словенката, така и за Словения. Забележителното в подхода на режисьора е умението му да запази достойнството и на героинята си, и на страната си докрай. Вътрешната независимост на Александра си остава непокътната, дори когато тя рухва, защото Козоле отказва да я вкара в по-голяма драма. Вместо да развие очевидната склонност на Иванишин към трагедията, той просто се отдръпва, докато тя си поема дъх, готов да я последва накъдето и да поеме после тя, дори ако посоката води към хепи енд. Ето на това му викам аз жертва!

Словенски режисьор, роден през 1964 г. в Брезице, Югославия. Първия си игрален филм прави на 22 години. Нискобюджетният му дебют Фаталният телефон е сред първите независими филми, направени в бивша Югославия. Резервни части печели няколко международни награди и участва в конкурсната програма на Берлинале ‘03. Следващият му филм Трудът освобождава печели Голямата награда във Валенсия през 2006 г.