НИЙЛ ЙЪНГ НА КОНЦЕРТ / NEAL YOUNG TRUNK SHOW

Заглавието на филма навява мисли за скъпоценни и уникални стоки, извадени от стар, изтъркан куфар с кожени каишки. Сещаме се за времената, в които хората са пътували целеустремено и са прекосявали страната не за удоволствие, а по работа. Neil Young’s Trunk show използва идеята за изложба, посветена на пътешествие, за да покаже колекцията на музиканта, съставена от редки музикални съкровища (“Mexico,” “Kansas” и “The Sultan”), любимите на тълпата песни (“Cinammon Girl,” “Cowgirl in the Sand” и “Like a Hurricane”) и по-съвременни парчета (“No Hidden Path” и “The Believer”). Това е колекция на различните епохи. На сцената, изпълнена с лични предмети – умален модел на магазин за китари, червен телефон и др., Йънг е заобиколен от любимите си музикални инструменти и свири на всеки един от тях, щом му се прииска. Внушава ни се, че се намираме на любимо на Нийл Йънг място, на което той може да създава музиката, която харесва, с помощта на дългогодишните си приятели от групата си – Бен Кийт, Рик Росас, Ралф Молина, Антъни Кроуфърд и съпругата му Пеги Лий.

Спонтанният и допълнително почти необработен филм е заснет предимно с камера от ръка във форматите HDCam, HDV и Супер-8мм по време на два концерта в залата „Тауър” в Ъпър Дарби, щата Пенсилвания, по време на турнето „Chrome Dreams II”. Режисьорът го определя като „реакция на Heart of Gold” – предишното му документално заглавие, посветено на Нийл Йънг. Докато изпълнението в Райман Аудиториум в Нашвил е направено специално за да бъде заснето, всичко в Нийл Йънг на концерт е импровизирано. Зрителят вижда концерта от всички страни, става свидетел дори на спонтанни моменти зад кулисите с екипа и наблюдава организацията от поставянето на кабелите до нагласянето на апаратурата. „Нищо не сме планирали – обяснява Деми. – Това беше най-лесният за заснемане филм.” Заедно с монтажиста Глен Алън режисьорът, благодарение на дългогодишното си приятелство с Нийл Йънг, предлага на зрителите интимно личен портрет на музиканта. Филмът е заснет в дълги кадри – антитеза на модерния сега бърз монтаж, като по този начин музиката надделява над филмовата техника.

Роден на 22.02.1944 г. в Болдуин, Ню Йорк, Джонатан Деми е режисьор, който притежава разностранен талант, оптимизъм и забележителна енергия. Въпреки че основният му интерес е насочен към игралното кино, той изгражда кариера и като документалист – филмът му Stop Making Sense, посветен на групата Токинг Хедс, се смята за един от образците на документалния рок жанр. Деми обаче печели най-много овации за игралните си филми, насочени към широката публика, като Мълчанието на агнетата, който триумфира в 5 основни категории за „Оскар” и печели на режисьора „Сребърна мечка” в Берлин. За Филаделфия Джонатан Деми е номиниран за „Златна мечка”. Във Венеция също отличават таланта му с номинация за „Златен лъв” за Рейчъл се омъжва и наградите на Biografilm, EIUC и ФИПРЕССИ (в секцията „Хоризонти – Международна седмица на критиката) за документалната му творба Jimmy Carter Man from Plains.