Sofia Film Fest

КАНДИДАТСТВАНЕ 2011

Условия за кандидатстване Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

ПЕТИМА КИНОТВОРЦИ ЩЕ ПОЛУЧАТ НАГРАДАТА НА СОФИЯ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА В РАМКИТЕ НА 14-ИЯ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

26.02.2010

„Музиката е магия, която не може да се обясни с думи”, казва за изкуството си авторът на музиката към филмите Авантаж, Мера според мера, Откраднати очи, Зад кадър – Божидар Петков. Когато завършва консерваторията с композиция (Музикалната академия в Краков-Полша, 1965), той дори не подозира, че някой ден ще се занимава с кино и се насочва към камерна и симфонична, така наречената сериозна музика. Завоят в творческия му път предопределя запознанството с режисьора Георги Дюлгеров, който още през 1974 г. кани Петков да напише музиката за първия му филм.

„После се сработихме двамата, дойде и успехът му с филма Авантаж. Много е важно филмът да се хареса и да придобие слава, тогава всички нас - останалите от екипа, започват да ни търсят. Така и мен започнаха да ме канят да композирам и филмите се наредиха един след друг”, спомня си Божидар Петков.

В биографията му се открояват още Черната лястовица, Всичко от нула, Пантелей и др. В историята на най-новото ни кино от Божидар Петков е подписана и музиката към филми като Сирна неделя, Съдбата като плъх, Лист отбрулен, Единствената любовна история, която Хемингуей не описа.

Творческият процес при композирането на филмова музика, се оказва не толкова лесен – „първо се обсъжда много дълго сценарият, следят се снимките, за да се усети атмосферата, гледа се суровият материал, всичко се натрупва и в даден момент ключът към музиката е готов и нотите се нареждат сами”, разказва композиторът.

В богатото му творчество се открояват и много класически произведения като ораторията „Патриарх Евтимий” (1970), „Геометрични импресии” и „Азбучни размишления”, „Аурни движения”, симфоничната сюита „Балетна палитра”, Концертна поема за виолончело и оркестър, „Лунно обаяние” за сопран и английски рог и др.

Божидар Петков е лауреат на престижни отличия на национални и международни форуми. Негови произведения се изпълняват с успех в много страни като Япония, Куба, Франция, Германия, Русия, Люксембург и др.

Италианският кино, документален и оперен режисьор Джулиано Монталдо ще бъде удостоен с наградата на София на тазгодишния София Филм Фест. Той е роден на 22 февруари 1930 г., в Генуа. Още като студент получава роля във филма на Карло Лизани Внимание бандити (1950). По-късно Джулиано Монталдо става асистент-режисьор на Лидзани, както и на Джило Понтекорво, Серджо Лионе, Франческо Роси. През 1960 г. дебютира като режисьор с Лов на гълъби, включен в състезателната програма на фестивала във Венеция, филм за партизанската съпротива. През 1964 г. младият тогава режисьор снима La Moglie Svedese, епизод от филма Extraconiugale. С втория си филм – Безразсъдно (за икономическия бум в Италия), Монталдо печели специалната награда на журито в Берлин през 1965 г. През същата година режисира и втората част от шедьовъра на Понтекорво – Битката за Алжир.

След като снима за „Парамаунт” Големият удар (1967, в който играят международните звезди Едуард Дж. Робинсън, Клаус Кински и Джанет Лий), и гангстерския Маккейн Картечницата (1969), известният режисьор се завръща в Итария, за да снима Бог с нас (1969), Сако и Ванцети (филм за злоупотребите с военна, юридическа и религиозна власт, отличен с наградата за най-добра мъжка роля в Кан през 1971 г.) и Джордано Бруно (1973). Тези филми получават голямо признание на различни международни кино фестивали.

През 1980 г. кариерата на Джулиано Монталдо продължава с международната телевизионна копродукция на RAI, BBC и NBC „Марко Поло”. Филмът е сниман в Италия, Средния изток, Тибет, Монголия и Китай. Показан е в 76 страни и печели 7 номинации и 4 награди „Еми”. Работата на Джулиано Монталдо в Китай е повратен момент в работата му като режисьор.

Другите филми, които му носят успех са Убийства в киносалона (участвал в “Берлинале” – 1978 и в постоянната експозиция в МОМА), Опасна игра (1979), Очилата със златни рамки (1987), Първият ден (1987), Време за убийство (1991) с Никълъс Кейдж.

През 1999 г. Джулиано Монталдо застава начело на RAI Cinema – една от големите филмови продуцентски компании. Филмите, които прави там, се превръщат в безспорни касови хитове, печелят куп награди по света и формират новото поколение италиански режисьори.

През 2001 г. Джулиано Монталдо е удостоен от италианския президент с титлата Cavaliere di Gran Croce, едно от големите признания в страната.

Един от знаменитите шведски режисьори на ХХ век ще получи Наградата на София по време на 14-ия София Филм Фест през март. Легендарният Ян Троел е номиниран за 5 награди Оскар през 1973 г., включително в категориите най-добър режисьор и най-добър сценарий, за филма Емигранти с Макс фон Сюдов и Лив Улман. Историята на семейна двойка в началото на ХІХ век, избираща емиграцията като начин да осъществи надеждите си за свободен и хубав живот, остава като еталон за филмов разказ в европейското кино. От тук Макс фон Сюдов става и един от любимите актьори на Троел.

Още през 1968 г. Ян Троел печели „Златна мечка” и още четири награди от Берлинале за един от най-важните шведски филми в киното - Who Saw Him Die. Черно-белият филм, разказващ историята на един либерален учител, който се бори с социалните клишета, предхожда успеха му с Емигранти.

Ян Троел е роден през 1931 година в малкият шведски град Лимамн. Зад гърба си има филмография от над 20 пълнометражни филма като режисьор, сценарист, оператор и монтажист. Работата си в киното започва в началото на 60-те години в Швеция, когато страната е място за свободна изява на ярки творчески натури. Критиката и публиката отново заговори за големия режисьор след като той бе номиниран за Европейските филмови награди през 2009 за филма си Запечатани мигове. Ян Троел връща камерата в началото на ХХ век, използвайки личната история на бабата на съпругата си. Запечатани мигове, продукция на Дания-Швеция, е опит да се покаже еманципирането на една жена в началото на века, с навлизането й в света на фотографията. Лентата носи заряда на легендарните му филми от 60-те и 70-те години, а зрителите са в очакване на последния му филм, над който Ян Троел работи и в момента.

Британският майстор на музикалните филми Тони Палмър, добър познат на българската публика, ще представи два свои класически филма – 200 мотела в сърежисьорство с Франк Дзапа (може би първият филм в историята на киното заснет на видео – през 1971 г.) и Тайната на Шопен на специална прожекция посветена на 200 г. от рождението на гениалния музикант. Изненадата на визитата на Тони Палмър е публичното представяне на дългогодишно подготвян проект, което ще бъде незабравим подарък за зрителите на София Филм Фест. На специалната прожекция легендарният режисьор ще получи наградата на София на Столичната община.

„Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивали Сергей Соловьов, който ще получи и Наградата на София за приноса си в кино изкуството.

Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студиата на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма Семейно щастие (Семейное счастье) по разказите на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.

Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва факта, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e „нежната възраст” от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му: Сто дни след детството (1975 г., носител на „Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), Спасител (1980 г., отличен с диплом от фестивала във Венеция), Наследници по права линия (1982 г.), както и Чуждата, бялата и сипаничавата (1986 г., носител на Голямата награда на журито във Венеция).

От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите Три песни за родината – АССА (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиян), Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта (1989 г.) и Дом под звездите (1991 г.).

През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми - поколенческата драма Нежна възраст. Миналата година той завърши екранизацията на Анна Каренина (двучасов игрален филм и 5-сериен телевизионен вариант), както и 2-АССА-2 (сюжетно свързано с киноадаптацията на "Анна Каренина" продължение на популярния АССА).

За да пишете коментари, трябва да се логнете!

ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2011

11.11.2010

15-ят Международен София Филм Фест ще се проведе от 4 до 20 март 2011 в град София. Краен срок за кандидатстване: 1ви декември 2010.