Sofia Film Fest

КАНДИДАТСТВАНЕ 2011

Условия за кандидатстване Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

ЯН ТРОЕЛ: ИЗКУСТВОТО ЗАПЕЧАТВА ВАЖНИТЕ МИГОВЕ В ЖИВОТА НИ

15.03.2010

Излъчващ скромност и говорещ тихо, Ян Троел сподели с журналистите на пресконференцията си вчера, че конкретните материали за Запечатани мигове са били събирани от жена му, която в продължение на 6 години е интервюирала лелята на своя баща. Най-интересното за режисьора в историята било как животът на реалната Мария се променил, когато се докоснала до фотографията, така както 12-годишният Ян започнал да прави снимки и за първи път преживял чудото в тъмната стаичка, където от нищото оживявали образи. В крайна сметка, вместо съпругата му да заснеме документален филм за своята родственица, заедно с Ян Троел двамата осъществили игрален. Въпреки че филмът разказва за шведско семейство, историята докоснала хора из цял свят. „Досега не ми се беше случвало мой филм да бъде приет по толкова подобен начин из цял свят – от Далечния Изток до Далечния Запад – и това ме изумява.”, отбелязва Троел. Въпреки успеха обаче на продуцента Томас Стендеруп отнело две години да събере средствата за бюджета от 26 различни организации, фондове и финансисти от Швеция, Финландия, Дания и Германия.

В свое интервю споделяте, че винаги са ви привличали истинските хора и реалният живот и тях сте искали да уловите с камерата си. Защо тогава не снимате само документални филми?

Ян Троел: В началото на кариерата си снимах документални филми и все още продължавам да го правя. Всъщност постоянно ги редувам, но не виждам някакво противоречие в това.

С какво ви привлича толкова елементът на реалността? Киното и другите изкуства дават свободата да измислите своя история, да не се съобразявате с реалността.

Ян Троел: Не се опитвам на всяка цена да улавям реалността. Например, филмът ми Емигранти (1971) е екранизация на роман, а романът, разбира се, до някаква степен е основан на реални събития – в намирането на конкретни действителни личности, но описана, историята им се превръща във фикция. Първият ми игрален филм Това е животът ти (1966) отново е екранизация и то на отчасти автобиографичен роман. В подобни филми също включвам и личните си преживявания. Но не винаги аз съм посягал към такива теми. Например реалната история на Андре, който иска да лети с балон, в Полетът на орела (1982), ми беше предложена от другаде. Искам да кажа, че като цяло ми харесва да знам, че историята, която филмирам, наистина се е случила. Разбира се, не бих могъл, а и не искам да я снимам точно такава, каквато се е случила. Използвам въображението си, за да допълвам различни неща.

Както и в Запечатани мигове има измислени от мен случки. Но трябва да е нещо, в което аз самият вярвам. Сценарият на един от филмите ми – Удар (1977), който не е гледан от много хора, но беше показан на фестивала в Кан, е по моите спомени, макар историята да е измислена. Филмите са фантазия и достоверност и аз нямам нищо против да смесвам двете.

Запечатани мигове е филм и за възможността, която изкуството дава на хората, живеещи в тежки социални условия, да избягат за миг от тях. Това ли е основната цел на изкуството, според вас?

Ян Троел: Да, така е, вярно сте уловили темата на филма. И за мен нещата стояха по този начин. Можех да продължа да бъда учител и до днес, макар че едва ли щях да съм много добър учител. Изкуството на мен ми помогна да променя отношението си към живота и да навляза в киното.

В този филм моментите, които остават в съзнанието завинаги, са тези, които фотографията улавя. Изкуството ли е единственият начин да увековечим важните моменти?

Ян Троел: Всички имаме нужда да изразим себе си, да разкажем на другите за личните си преживявания, чувства. Това е основата на всяко изкуство. Всеки има нужда да сподели с останалите какво мисли, чувства, знае или му се иска да е знаел.

След Емигранти сте заснели няколко филма в Америка. Защо престоят ви там беше толкова кратък?

Ян Троел: Там снимах само два филма – Невеста за Занди (1974), с участието на Джийн Хекман и Лив Улман и Ураганът (1979), който беше продуциран от Дино де Лаурентис и сниман в южната част на Тихия океан на остров Бора Бора. Вторият беше мащабен филм, с много специални ефекти и като цяло доста се отдалечава от филмите, които искам да правя. Дълго време се колебаех да приема да работя по него, но накрая се съгласих поради две причини – първата беше, че щеше да е наистина вълнуващо преживяване, а втората – че ми платиха доста добре. Знаете, Холивуд винаги плаща добре, а по онова време не можех да снимам един филм в Швеция, защото не бях осигурил финансирането му.

Не съжалявам, че снимах Ураганът, но той така и не стана много добър филм и аз не мисля, че се справих много добре с режисурата. Мащабността на подобен филм не дава много поле за лична изява. От друга страна, това беше забележително преживяване, защото се запознах с много интересни хора и прекрасни актьори – работих отново с Макс фон Сюдов, запознах се с Тревър Хауърд, Джейсън Робардс и Миа Фароу.

Вие сте не само режисьор, но и сценарист и оператор на филмите си. Дава ли ви това повече свобода да постигнете каквото желаете в определен филм? И не е ли напрежението по-голямо, когато трябва да работите в три посоки?

Ян Троел: Да и да – всичко има както плюсове, така и минуси. Когато става дума за операторската работа, плюсът е, че мога сам да реша в даден момент да отдръпна камерата или обратното, да я приближа. Мога да работя според впечатленията си на момента. Не ми се налага предварително да взимам всички решения и да ги предоставя готови на някой друг. А това за мен е важно. От друга страна, когато съм зад камерата, хубавото е, че директно композирам кадъра, но пък така вниманието ми се раздвоява между техническите детайли – дали съм се фокусирал върху този, когото трябва, а това краде от времето ми, в което бих работил с актьорите. В това е минусът.

Но за мен плюсовете са повече. Също така днес техниката е напреднала и дори и да снимате на лента, можете да видите веднага какво се е получило. Така работихме по Запечатани мигове и всеки път, когато решавах, че нещо не се е получило, можех веднага да заснема още един дубъл.

Какви влияния имахте в началото на кариерата си?

Ян Троел: Баща ми купил 16мм камера през 1928 г., а аз съм роден през 1931 г. Израснал съм с домашните ни филми. Също така на нашата улица имаше кино, в което съм изгледал доста филми, така че киното от малък започна съвсем естествено да ме оформя. Най-важен, разбира се, е моментът, в който започнах сам да правя снимки, а по-късно взех назаем и камера и започнах да снимам с нея.

Всичко ми е оказвало влияние – френската Нова вълна, Фелини, Тарковски, Кешловски, Трюфо, Джон Форд, Скорсезе. Не се опитвам да правя филми като техните, но техните филми остават в съзнанието ми. Когато гледам лош филм обаче се разочаровам силно и искам сам да спра да снимам!

Когато започнах да правя късометражни филми, все още бях начален учител. Възнамерявах да използвам един от тях в помощ на учениците си. Тогава един човек от телевизията в родния ми град Малмьо случайно го изгледа и ме помоли да го излъчат в ефир. Това беше важна крачка за мен. По онова време телевизиите нямаха собствени продукции и търсеха филми отвън, които да излъчват. Затова и много не особено опитни кинематографисти навлязоха в киното. Нямахме и киноакадемия. Пътят ни към киното минаваше през театъра и телевизията, или започвахме работа във филмова продукция и там научавахме отделните стъпки в създаването на един филм. Обстановката беше съвсем различна от днешната.

Лора Трайкова

За да пишете коментари, трябва да се логнете!

ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2011

11.11.2010

15-ят Международен София Филм Фест ще се проведе от 4 до 20 март 2011 в град София. Краен срок за кандидатстване: 1ви декември 2010.